Месечина


Чували ли сте за Рангел Шипченски? Рангел Гламавия му викат сега, но аз го познавах още когато му викаха само Рангел или Ангата.

Тихо момче беше, кротко, работно. Обичаше у тях да си седи и не ходеше по кръчми и механи като неговите набори. Свит беше, нямаше си авери. Не задяваше момите, но те него – да. Да речеш, не беше хубавец, но беше едро, с едни зелени очи и си мязаше на мъж. Не лъжеше никога и когато речеше нещо – то ставаше; така или онака, но ставаше. Лоша дума за никому не можеше да продума, ами напротив – само напред говореше. Смееше се често, а когато се засмее с тоя ми ти гръмовен глас, цяло село го чува и се смее с него.

Да беше богат – не беше, но не беше и просяк. Земи си имаше, къщата му – къща на два ката. От малък сам израсна, майка му и бубайко му рано са куртулисаха и наш Рангел сам – без брат, без сестра, но не се оплакваше. Него ако питаш, ще ти каже „Аз проблеми нямам. Каквото Господ дал – дал, каквото взел – взел. Тъй то.” Само булка още си нямаше, а вече си беше голям момък, за женене. Старците го одумваха: Рангеле, му викаха, вземи си една булка веки! Време ти е семейство да завъртиш, оти си седиш сам у вас като пукъл! Байно, отвърне той, аз булка ще си взема, кога намеря мома за мене; ей тъй, просто за едното женене жена не ща. Read more

2011
07/18
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
Write comment

Музикален снобизъм за идиоти


Хората често ме питат как е възможно да знам всичко което има да се знае за музиката. Просто е, отговарям им аз – аз съм доказан гений. Разбира се, не на всички им се отдава да запомнят и класифицират морето от музиканти, албуми, групи и песни. Затова тук ще ви дам няколко полезни съвети за това как можете да смаете обкръжението си с вашите дълбоки познания за музикалните среди, без въобще да ги имате. Нужно е да запомните само няколко лесни похвати.

Преди години аз бях идеалистичен тийнейджър, влюбен в музиката и живота. След като започнах наистина да я слушам, всичките ми идеали и виждания бяха разбити на пух и прах. Вярно, във всеки един от стиловете има зрънце идейност, но то бързо и безкомпромисно бива унищожено от самите музиканти.  И така, нека започнем: Read more

2011
07/13
POSTED BY
CATEGORY
Хумор
Write comment

Ябълковият пай


- Били!
Веднъж чул своето име, хлапето се стрелна към къщата, откъдето идваше познатия глас на майка му. Надяваше се да приключи колкото се може по-бързо за да се върне на двора и да продължи да си играе с новата си играчка – командоса Джо, с който вървяха седем различни оръжия. На всичкото отгоре, в комплекта имаше въже, по което Джо можеше да се спуска! Това просто беше най-добрата играчка някога и Били ужасно много се радваше, че майка му я купи за него вчера. Бяха прекарали един наистина приятен следобед : разходка, пица, сладолед и за финал – командоса Джо. Били винаги се радваше когато майка му го взима след училище и прекарваха следобеда заедно, но напоследък не се случваше много често, не и откакто…

- Били! Ела веднага тук!
Гласът идваше от спалнята на втория етаж. Били се затича по стълбите. Вътре майка му стоеше и гледаше навън през прозореца, а на нощното шкафче имаше ябълков пай. Били се зарадва и се затича да вземе пая.
- Това е за после, Били. Не те викам за това – каза майка му, без дори да се обърне. В ръката си държеше малка пластмасова бутилка. Били не можеше да прочете сложните, дълги думи, които бяха напечатани там, но разбираше много добре добавеното на ръка изречение: „По таблетка и половина вечер, преди лягане”. Трябва да питам мама какво е таблетка, помисли си Били. Сигурно е нещо като мляко с какао. Мама винаги му правеше топло мляко с какао преди лягане.
Read more

2011
06/30
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
Write comment

Кенеф

Някои кенефи са чисти, излъскани до блясък; обикновено ги наричат тоалетни. Посрещат те приветливо, с приятен аромат и птиче чуруликане. Тяхната цел е да събудят възхищение в теб; те измамно търсят твоето приятелство и ти се подмазват за да забравиш, че всъщност отиваш при тях за да ги осереш; искат да им се размине.  Такива кенефи трябва да бъдат осирани силно и безкомпромисно, защото в противен случай те започват да се мислят за нещо повече от теб.

Други кенефи са запуснати и изоставени. Обикновено собственикът им е човек, който рядко се прибира и ги удостоява с присъствието си. Тя рядко са мръсни, но в тях се усеща силна меланхолия и често направо клинична депресия. Подобни кенефи и на малко се радват, но истинско удоволствие изпитват само когато видят към тях да се задава човек с вестник под ръка.

Трети тип са старите кенефи. На тях вече не им пука, видели са и 2 и 200, и вече нищо не е с състояние да ги развълнува. Посрещат те с незаинтересования си поглед и празната ролка тоалетна хартия, но това е окей – на такива кенефи не им пука дори да излезеш неизбърсан. Read more

2011
01/29
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
2 comments

Дихание

Младото момиче излезе от магазина, стиснало бутилка евтин коняк. Косата и беше мръсна и сплъстена, но това не я интересуваше сега. Щеше да го направи. Още тази вечер. От магазина тя си купи своята смърт – беше твърдо решена да сложи край на живота си с натрошените стъкла от бутилката. Отвори я, отпи и тръгна по улицата. Все още беше оживено и хората щяха да мърморят и да кимат (според тях) многозначително, но това не я интересуваше, не и тази вечер. Тя беше по-добра от тях. Тя разбираше нещата по-добре. Те не знаеха, те не мислеха. За нея те бяха просто празни черупки от ананас – не съществуваха. Вървеше и плачеше, но не за себе си, не даже и за нещо определено. Просто имаше нужда. Със замъгления си от сълзите поглед не успя да види един минувач и се блъсна в него, разливайки една малка част от коняка по костюма му.

Read more

2009
04/24
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
1 comment

Нули и Eдиници: OI

Тя не знае къде се намира. Не знае какво ще и се случи. Знае само, че е уплашена и че нищо тук не и харесва.

Той я оглежда жадно. Младото и тяло, изпънато върху леглото, облечено единствено в бели бикини. Няма сутиен; не се нуждае от сутиен. Така е, когато си на девет години и гърдите ти още не са напъпили. Той не се интересува от това – именно такава си я е поръчал.

Бавно се приближава до нея и внимателно сваля бельото и. Тя не се съпротивлява, но в погледът и се чете първичен ужас – никой не е правил това с нея преди. Той си мисли колко го възбужда това, как обожава ужасът в очите и. Погледът и минава през издутината в слиповете му, но не се задържа там, понеже все още е твърде млада, твърде невинна, и не знае нищо за акта, който е на път да последва.  Той прокарва ръка от брадичката и надолу, прехапал език от удоволствие, предусещащ екстаза, който го очаква. Ръката се забавя около стомаха и обрисува кръг по коремчето и, сякаш попивайки настръхналата кожа, след това продължава надолу, и надолу, и надолу… Спира се върху нежната повърхност на вагината и, по която все още не е порасло и едно косъмче. Read more

2010
09/06
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
Write comment

Поредната вечер


- Рим гори – каза той, докато си наливаше още едно питие – а мен не ме интересува. Нищо никога не се променя, най-малко самите хора. Всички подобни приказки отиват в коша за боклук, а типажите от евтините филми са истински и са сред нас. Така и аз, ще продължа да живея както живея, не защото искам, а защото нямам избор. Сигурен съм, че има граница между това да живееш и това да оцеляваш, но вече съм я забравил. Седя тук, сред вонята на цигарен дим и хората ме смятат за последен глупак, но аз наричам себе си мъдрец и крал на роби. Аз не се опитвам да променя нищо и никого. Не се интересувам от нищо и от никого, най-малко от себе си. Един истински модерен човек, дете на упадъка… Липсата ми е майка, а изобилието – баща. Не знам какво е любов. Read more

2010
12/10
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
Write comment

Криза на ранната възраст

I am thirsty for my sleep.
There are no answers anyway.

- И в крайна сметка, смятам че това не е наред с дискотеките. Силната, безлична музика която те лишава от възможността да проведеш нормален разговор с друго човешко същество. Също така, не знам дали знаеш, но ние, хората, не се чувстваме комфортно когато не можем ясно да виждаме събеседника си, апропо слабото осветлени допринася към изкуствено създаденото усещане за самота. А какво правим когато сме самотни? Пием. Едно на нула за собствениците. А и цялата идея: да отидеш някъде, където от теб се очаква да се забавляваш… Насилствено е, един вид посегателство върху свободната воля, не мислиш ли? Забавлението трябва да е спонтанно, да дойде от само себе си, нали?

- Какво? – отвърна тя. Музиката беше толкова силна, че би могла да причини физическа болка. Иронията ме удари с пълна сила. Read more

2011
05/25
POSTED BY
CATEGORY
Разкази
Write comment
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.